донаместела

Речник на българския език

1. донаместела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

донаместела е производна форма на донаместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. донаместела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

донаместела е производна форма на донаместя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).