донагласяла

Речник на българския език

1. донагласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

донагласяла е производна форма на донагласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. донагласяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

донагласяла е производна форма на донагласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. донагласяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

донагласяла е производна форма на донагласям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. донагласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

донагласяла е производна форма на донагласям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. донагласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

донагласяла е производна форма на донаглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. донагласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

донагласяла е производна форма на донаглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).