донагласило

Речник на българския език

1. донагласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

донагласило е производна форма на донаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. донагласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

донагласило е производна форма на донаглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).