домита

Речник на българския език

1. домита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

домита е производна форма на домитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. домита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

домита е производна форма на домитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. домита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

домита е производна форма на домитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. домита — мин. страд. прич. ж. р.

домита е производна форма на домия (мин. страд. прич. ж. р.).