домилявало

Речник на българския език

1. домилявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

домилявало е производна форма на домилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. домилявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

домилявало е производна форма на домилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. домилявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

домилявало е производна форма на домилявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. домилявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

домилявало е производна форма на домилявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).