домили

Речник на българския език

1. домили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

домили е производна форма на домия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. домили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

домили е производна форма на домия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).