домила

Речник на българския език

1. домила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

домила е производна форма на домия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. домила — мин. деят. св. прич. ж. р.

домила е производна форма на домия (мин. деят. св. прич. ж. р.).