домиело

Речник на българския език

1. домиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

домиело е производна форма на домия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. домиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

домиело е производна форма на домия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).