дометял

Речник на българския език

1. дометял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дометял е производна форма на домета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дометял — мин. деят. несв. прич. м. р.

дометял е производна форма на домета (мин. деят. несв. прич. м. р.).