долялото

Речник на българския език

1. долялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

долялото е производна форма на долея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. долялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

долялото е производна форма на долея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).