доловил е

Речник на българския език

1. доловил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доловил е е производна форма на доловя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доловил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доловил е е производна форма на доловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).