доловило

Речник на българския език

1. доловило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доловило е производна форма на доловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доловило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доловило е производна форма на доловя (мин. деят. св. прич. ср. р.).