доловели

Речник на българския език

1. доловели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доловели е производна форма на доловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доловели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доловели е производна форма на доловя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).