долепяла

Речник на българския език

1. долепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

долепяла е производна форма на долепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. долепяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

долепяла е производна форма на долепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. долепяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

долепяла е производна форма на долепям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. долепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

долепяла е производна форма на долепям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. долепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

долепяла е производна форма на долепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. долепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

долепяла е производна форма на долепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).