долепила

Речник на българския език

1. долепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

долепила е производна форма на долепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. долепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

долепила е производна форма на долепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).