долепвал

Речник на българския език

1. долепвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

долепвал е производна форма на долепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. долепвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

долепвал е производна форма на долепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. долепвал — мин. деят. св. прич. м. р.

долепвал е производна форма на долепвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. долепвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

долепвал е производна форма на долепвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).