докъсвало

Речник на българския език

1. докъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докъсвало е производна форма на докъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докъсвало е производна форма на докъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. докъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

докъсвало е производна форма на докъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. докъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докъсвало е производна форма на докъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).