докъсвали

Речник на българския език

1. докъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

докъсвали е производна форма на докъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. докъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

докъсвали е производна форма на докъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. докъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

докъсвали е производна форма на докъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. докъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

докъсвали е производна форма на докъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).