докъдето

Речник на българския език

докъдѐто наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. и съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.

Грешни изписвания (7)

  • докадето
  • докадету
  • докъдету
  • дукадето
  • дукадету
  • дукъдето
  • дукъдету