докуцука

Речник на българския език

1. докуцука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

докуцука е производна форма на докуцукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. докуцука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

докуцука е производна форма на докуцукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. докуцука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

докуцука е производна форма на докуцукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).