докуцаше

Речник на българския език

1. докуцаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

докуцаше е производна форма на докуцам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. докуцаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

докуцаше е производна форма на докуцам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).