докуцахте

Речник на българския език

1. докуцахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

докуцахте е производна форма на докуцам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. докуцахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

докуцахте е производна форма на докуцам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).