докривявал

Речник на българския език

1. докривявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докривявал е производна форма на докривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. докривявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

докривявал е производна форма на докривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. докривявал — мин. деят. св. прич. м. р.

докривявал е производна форма на докривявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. докривявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

докривявал е производна форма на докривявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).