докривя

Речник на българския език

1. докривя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

докривя е производна форма на докривея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. докривя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

докривя е производна форма на докривея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).