докопвало

Речник на българския език

1. докопвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докопвало е производна форма на докопвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докопвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докопвало е производна форма на докопвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. докопвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

докопвало е производна форма на докопвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. докопвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докопвало е производна форма на докопвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).