доколило

Речник на българския език

1. доколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доколило е производна форма на доколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доколило е производна форма на доколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).