доколила

Речник на българския език

1. доколила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доколила е производна форма на доколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доколила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доколила е производна форма на доколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).