доковял

Речник на българския език

1. доковял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доковял е производна форма на докова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доковял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доковял е производна форма на докова (мин. деят. несв. прич. м. р.).