докачала

Речник на българския език

1. докачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

докачала е производна форма на докачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. докачала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

докачала е производна форма на докачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. докачала — мин. деят. св. прич. ж. р.

докачала е производна форма на докачам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. докачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

докачала е производна форма на докачам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. докачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

докачала е производна форма на докача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. докачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

докачала е производна форма на докача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).