докарвало

Речник на българския език

1. докарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докарвало е производна форма на докарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. докарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

докарвало е производна форма на докарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. докарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

докарвало е производна форма на докарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. докарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

докарвало е производна форма на докарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).