дойдело

Речник на българския език

1. дойдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дойдело е производна форма на дойда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дойдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дойдело е производна форма на дойда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).