дойдел

Речник на българския език

1. дойдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дойдел е производна форма на дойда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дойдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дойдел е производна форма на дойда (мин. деят. несв. прич. м. р.).