доизяло

Речник на българския език

1. доизяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизяло е производна форма на доизям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизяло е производна форма на доизям (мин. деят. св. прич. ср. р.).