доизчовърквало си

Речник на българския език

1. доизчовърквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало си е производна форма на доизчовърквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчовърквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало си е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизчовърквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало си е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).