доизчистел

Речник на българския език

1. доизчистел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчистел е производна форма на доизчистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизчистел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизчистел е производна форма на доизчистя (мин. деят. несв. прич. м. р.).