доизслужил

Речник на българския език

1. доизслужил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизслужил е производна форма на доизслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизслужил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизслужил е производна форма на доизслужа (мин. деят. св. прич. м. р.).