доизслужел

Речник на българския език

1. доизслужел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизслужел е производна форма на доизслужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизслужел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизслужел е производна форма на доизслужа (мин. деят. несв. прич. м. р.).