доизсечете

Речник на българския език

1. доизсечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доизсечете е производна форма на доизсека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизсечете — повелително наклонение, мн. ч.

доизсечете е производна форма на доизсека (повелително наклонение, мн. ч.).