доизсечало

Речник на българския език

1. доизсечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизсечало е производна форма на доизсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизсечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизсечало е производна форма на доизсека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).