доизпразнил

Речник на българския език

1. доизпразнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпразнил е производна форма на доизпразня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпразнил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизпразнил е производна форма на доизпразня (мин. деят. св. прич. м. р.).