доизплатило

Речник на българския език

1. доизплатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизплатило е производна форма на доизплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизплатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизплатило е производна форма на доизплатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).