доизплатил

Речник на българския език

1. доизплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизплатил е производна форма на доизплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизплатил е производна форма на доизплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).