доизпита

Речник на българския език

1. доизпита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизпита е производна форма на доизпитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизпита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизпита е производна форма на доизпитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизпита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизпита е производна форма на доизпитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. доизпита — мин. страд. прич. ж. р.

доизпита е производна форма на доизпия (мин. страд. прич. ж. р.).