доизпипвало

Речник на българския език

1. доизпипвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпипвало е производна форма на доизпипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпипвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпипвало е производна форма на доизпипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизпипвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизпипвало е производна форма на доизпипвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизпипвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизпипвало е производна форма на доизпипвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).