доизпипвал

Речник на българския език

1. доизпипвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпипвал е производна форма на доизпипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпипвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпипвал е производна форма на доизпипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпипвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизпипвал е производна форма на доизпипвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизпипвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпипвал е производна форма на доизпипвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).