доизпипали

Речник на българския език

1. доизпипали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизпипали е производна форма на доизпипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизпипали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизпипали е производна форма на доизпипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизпипали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизпипали е производна форма на доизпипам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизпипали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизпипали е производна форма на доизпипам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).