доизпил съм

Речник на българския език

1. доизпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизпил съм е производна форма на доизпия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизпил съм е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).