доизпиляло

Речник на българския език

1. доизпиляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпиляло е производна форма на доизпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпиляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизпиляло е производна форма на доизпиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).