доизпило е

Речник на българския език

1. доизпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпило е е производна форма на доизпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпило е е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).