доизмислял е

Речник на българския език

1. доизмислял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизмислял е е производна форма на доизмислям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизмислял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизмислял е е производна форма на доизмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизмислял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизмислял е е производна форма на доизмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).